Погледнах в прозореца и отново го видях, всеки ден минаваше по площада и носеше кошницата между зъбите си. Хората бяха свикнали с него и вече не му обръщаха внимание, затова реших да го проследя. Дни наред се опитвах да открия къде отива, но все ми се изплъзваше, защото внимавах да не ме забележи. Един ден успях да стигна с него до гората. Той ме видя, но не се опитваше да ми избяга, даже ми се струваше, че нарочно не бърза. Стигнахме до една барака в гората, той бутна вратата и аз влязох след него. На земята върху една рогозка лежеше човек. Всички стени бяха сякаш направени от рафтове пълни с книги. На маса в средата на стаята седеше едно момиче и четеше книга. „Знаех, че ще дойдеш“ каза тя. Вълкът отиде и легна до човека на пода. „Чаках те“ каза момичето „Човека на пода е баща ми, преди време беше много богат, но се отказа от всичко и дойде да живее тук. Майка ми и братята ми ни напуснаха, само аз останах с него. Вратата ни винаги е отключена, един ден вълкът дойде, бутна я и заживя при нас. Оттогава ни носи храна от града. Баща ми пише книга, опитва се да предупреди хората за нещо. Преди ходеше с вълка до площада и говореше с хората, но никой не го слушаше, вече не ходи при тях.“ Погледна ме. „Страхувам се от вълка, ще останеш ли да спиш при мен? Чаках те и знаех, че ще дойдеш да ме пазиш от него“.

 

Оттогава спях с нея на леглото в ъгъла на бараката. Любехме се диво после се отпусках заспивах до нея, прегръщах я по цяла нощ с едната ръка винаги на една от гърдите и. Идвах вечер и си тръгвах сутрин. Виках я да дойде с мен при приятелите ми, на кино или театър, но тя никога не идваше.

 

Един ден звънна на звънеца. „Ела бързо, вълкът иска да убие баща ми“ каза тя.

 

“Знаех, че ще дойдеш. Затова купих пистолет“ отвърнах и.

 

Когато стигнахме отворих врата с крак. В същото време вълкът скочи през прозореца и избяга. Бащата лежеше разкъсан на пода. Повиках полиция, дойде и линейка. В суматохата момичето изчезна и оттогава не я видях повече, нито нея нито вълкът.

 

Една нощ се събудих, погледнах площада и ги видях да минават заедно.  

 

Моят извод е, че човек тръгва с този, който му счупи оковите...

Интересен разказ!
Поздрави!

Вълкът е смъртта, която освобождава. Лежи до болния одър. Носи храна за душите. Убива, за да спасява. Смъртта е любов. Завладява те и без да мислиш се подчиняваш. Покоряваш се на топлата вълча козина на съдбата.

Понякога човек сам си слага окови, и не дава на никой да му ги счупи. И кокато някой го набие и му ги счупи насила накрая, после се скъсва да му благодари, докато не усети, че пах е в окови, само че други :))))

Не е разказ, истинска история е

Сигурно вълкът е искал човека да живее, макар че е трябвало да го вземе. Видял е че той иска да каже нещо на важно на хората. Но хората не са искали да го чуят, и нищо друго не му е оставало освен да го прибере. Може би и момичето трябва да вземе, но той не иска. Надява се, че момичето може да каже на хората, това което бащата не е успял, и иска да и помогне. Но хората ако не искат да я чуят и нея ще трябва да вземе.

Оставям те на собствените ти фантазии.

Да, Вълкът ще я вземе, един ден, рано или късно, когато му дойде времето. А тя върви редом със страховете си и тъжните си тайни по пътищата на живота.
Всеки се страхува от Смъртта, но тя е до нас всеки ден, всеки миг. Понякога е желан приятел и чакан спасител.
Поздравления за интересната алегория, която си сътворил.

Сам...
Сама...
Там...
Така...

Елица Наумова ft. Siso - На Ръба
http://www.youtube.com/watch?v=cY3zyFSoD5E&feature=share&list=PL99B24345858CE417

Еееех, бате Радо...*:)

:)