Пръстът мръдна и спусъкът измина дългия път от 2 микрона като същевременно увеличи налягането върху ударника. След това се втурна в стремглав бяг и последните 2 милиметра бяха преодоляни. Ударника се сусна и удари иглата. Иглата проби капсата, настана ден и така бях роден. Родих се в цевта. Започнах да се ускорявам и се зацепих в нарезите на оръжието, което ми беше и баща и майка. И така лека полека изминах дългия път до свободата. Илязох навън, сред облаци и гръм и поех по своя път в живота. Гледах хората по улицата и се радвах, ето едно момче целува приятелката си на тротоара, майка с количка пресича на пешеходната пътека, един слепец с бял бастун почуква и леко си подсвирква. Летях си и разглеждах ли разглеждах, няма да досаждам сега това е дълга история......... целия си живот няма да разказвам. Докато едно сърце не ме уби накрая. Падах и умирах сред кръв и болка, докато си мислех за относителността на пространството и времето. Раждаш се, живееш, умираш. Не бавете времето, но и не го гонете.

Радо