Скочих! По-точно скочихмЕ.
:
:
:
:
Вятърът брулеше ушите ми, а колегата по парашут се рееше някъде из близките въздушни течения.

С наближаването на повърхността натиснах копчето. Копринената материя изпющя някъде над мене и рязко намали ускорението ми. Малко след това достигнах Земята, и за мое учудване не стъпих на нея. През дупката в която пропаднах достигнах до пода. Приземих се леко и с приклякване - единият крак пред другият и веднага погледнах напред. Зад мене беше стена, а пред мен, на около сто стъпки стоеше Малкият Вълк. Къде ли се озовах, дали пропаднах във вълчата бърлога? Дали щях да се справя с Малкият Вълк? Все пак той имаше зъби, а аз нищо.

Откачих се от въжетата и мръднах малко в ляво, като същевременно смених перспективата и погледнах през една врата в края на пространството. От другата страна на врата стоеше и ме гледаше Големят Вълк. Е това беше твърде много за мене, обстановката беше опасна. Двата вълка със сигурност бяха по силни от мене, но аз щях да се боря докрай, до край.

Реших да се огледам. Погледнах наляво. Видях, че наоколо имаше маси, бюра, столове. Дали това беше някакъв офис, или подземна база? Помещението беше обширно, но бедно. Стените бяха бетонни и не много чисти, по-точно, нечистени от много време. Погледнах надясно. На стената бяха опряни различни предмети и инструменти - метла, няколко лопати и множество други подпрени предмети. Една, две, три, четири, пет, шест крачки и сграбчих лопатата за дръжката. Металната и правоъгълна форма, в края на здравата чамова T-образна дръжка изглеждаше застрашителна. Сега аз бях по-силен. Ако можех да се справя с Малкият Вълк, преди да дпйде големият, щях да оцелея. Тръгнах към малкия. Видях, че той се опитва да достигне вратата към повърхността и да избяга, затова започнах да го заграждам, за да му препреча пътят за бягство. Сега аз бях по-силен. Той се опита да мине зад бюрата и масите, и успя да ми се изплъзне, но когато достигна портала към външния свят, за голямо учудване и на двамата, видяхме, че портата е затворена. Там стоеше колегата по парашут.

Сега превъзходството беше на наша страна, вълците имаха зъби, но ние имахме ръце. Освен това даже нещо като "оръжия" в ръце. 

10.11.2015 - Радо Рано Сутринта

 

Здрасти, Радо.
Аз съм приятелка с вълците.
Поздрав: Nightwish - Seven days to the wolves

И аз съм приятел :), но разказа се получи така. А то приятелството си е приятелство, докато някой не вземе да ти показва зъби :)

Danke за поздрава

В историята е скрито нещо, или по-точно във всяка история винаги остава нещо скрито. Една история винаги може да бъде разбрана, но никога докрай, или по-точно до край :) Да приятелство има или е имало или каквото и да е било, но приятелството също понякога може да не бъде разбрано :) или просто проспано :).

От самият вид на вълка е видно дали те изучава или е агресивно настроен.
Бих се опитал да примамя вълка.
Той едва ли ще дойде и най-вероятно ще си отиде.

Нека да ги наречем:

хората и вълците

Аз още не мога да реша, дали хората са прави или вълците и кой е по-агресивен, кой се бори за живота си и кой просто иска агресивно да ликвидира другия. Не мога да разбера коя страна е правата :)) В начлото мислех, че са вълците, но сега не съм вече сигурен :))) Все пак, все още мисля че са вълците, какво ще мисля занапред не мога да съм сигурен :))) Какво ще се случи, и аз не знам :))) И двете страни са силни :)))

По-жестоки животни от хората няма!

Според мен този сън означава, че приятел на героя ще му помогне да преодолее агресията в себе си, да не й позволи да излезе навън...:)
Поздрави!

Благодаря ти за коментара :) не знам защо, но ме развесели. Честно казано, аз имах друга версия, може накой ден да я споделя. Обаче твоята весия също ми допада :)))) Аз пък си мислех, че това е интересен разказ :))) По-скоро светът (човечеството) трябва да овладее своята агресия. А кой трябва дда е приятеля на хората? Може би вълкът :))) А може би не :))) Кой ли го знае ? Аз не

Bitte, Радо.
Явно при скачане с парашут човек може да се натъкне на всякакви изненади...
Аз преди време летях с парапланер, от отвесна скала и се издигнах високо, а дърветата бяха като копчета наредени долу...гледката е неописуема и незабравима.
Ne schoene Nacht noch.

Gleichfalls :) und schoene Para-Planer-Traeume

Важно е колко високо летиш,
но не по-малко важно е къде ще се приземиш.
И ако има изненада, важно е тя да бъде приятна.
Успех в приземяването.
Защото нямаме крила.

Вълците не са вълци, а едната страна, по-точно страни, държави, континенти. Хората не са хора, а другата страна, по-точно също страни, държави или континенти. Никога не трябва да се забравя, но винаги се забравя, че везната бързо се накланя от едната страна на другата. Непредвидени събития или открития, преобръщат баланса буквално за няколко години. Лопатат не е лопата а е нов източник на енергия или ресурс, не е директно оръжие в смисъла на оръжията, но е достатъчна за да изравни везната. За мен е ясно кои са Малкият и Големият Вълк, и кой е Главният Герой, не ми е ясно само кой е Колегатат по Парашут. Предполагам, непредвидим съюзник, едва ли ще е Китай :) За всеки случай, не Главният Герой ще оправи Малкият Вълк, някой друг ще е :) Старият е болен и сам ще умре скоро. Размерите не са винаги фактор за могъщество.

Хм... Радославе, виж сега моето момче -
не знам какво толкова те е развеселило в моя коментар, но какво очакваш - написал си всъщност не интересен разказ, а някаква нелепица, и то рано сутрин. Какво бих могъл да си помисля аз, освен, че е сън? Айде бъди здрав.

Хм... и двамата сме прави
Наполовина е сън, наполовина е художествена измислица. Че не е разказ ... не е... Това е една нова литерaтурна форма, която се роди и вирее благодарение на интернет комуникациите. Може би я е имало и преди, но в много незбележим и твърде малък тираж . Просто -> Художествена измислица, ВЪЗродена благодарение на интернет.

Виж коментара над твоя :)))

и нива
ми заприлича на компютърна игра

От известно време, всичко в света се върти около компютрите. Скоро сигурно и хората ще заживеят вътре в тях :)))

Радо, пак ти се иска да бъдеш определено лице в разказа, но според мен си друго! По същия начин като в "Какво ми се случи..." преди време! Вълка козината си мени, но нрава - не!

ps: А всъщност колегата по парашут е грузинец и за разсейване на вълците започва да играе Лезгинка -> https://youtu/KsBr_PiAI6Q, в която после се включва и главния герой, а вълците стоят като втрещени и вече не знаят да бягат ли или да нападат, или пък да заиграят и те... :))))))