Постинг
25.01.2013 10:33 -
Собствен Свят
Автор: radosslav
Категория: Поезия
Прочетен: 2807 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2013 10:34
Прочетен: 2807 Коментари: 8 Гласове:
35
Последна промяна: 25.01.2013 10:34
За тебе бях и ден и нощ,
и полъх нежен, и вятър лош,
и като скулптор те създавах,
а после в миг те разрушавах.
След туй парчетата събирах
отново аз те моделирах,
извайвах те във профил нов
подвластен на пореден зов.
По хълмовете с теб вилнях,
във бесни вихри те въртях,
след туй завързана на клада
душата ти опожарявах млада.
Аз пълнех чашите с мечтите
опиваха ни в страст разбити,
вървяхме боси по стъклата,
а ти държеше ми ръката.
Във син мастилен океан
ти бе сама и аз бях сам,
но в тоз безкраен кръговрат
ний имахме си собствен свят.
25.01.2013 Радо
докато се напасваме...
И все пак - светът си е ваш. Неповторим. Любим въпреки раните. Нали?
:)
цитирайИ все пак - светът си е ваш. Неповторим. Любим въпреки раните. Нали?
:)
искрен, вълнуващ...
цитирайСветът е за двама :)
https://www.youtube.com/watch?v=dvumEDnWs_E
цитирайhttps://www.youtube.com/watch?v=dvumEDnWs_E
mariniki написа:
искрен, вълнуващ...
Браво! Много ми допадна...
цитирайРадвам се, че мойто скромно стихотворение ти е допаднало
цитирайПоздравления, много е хубаво! :)
цитирайКакво мога да ти кажа.
цитирай