Всяка прилика с действителни лица е случайност.

много..

Пишеш хубави стихове!

:)) Цветята са красиви

Хареса ли ти стихотворния разказ? Досега нито едно видео от тебе не ми тръгва, поради авторски права. По добре избирай от vbox7, там не са блокирани.

Първо, защото сам го определяш като стихотворен разказ, и като такъв внасяш нова категория в писането изобщо... което е новаторско и интересно...
Второ, защото края не е хубав, както всички сме свикнали да става...
Ок, добре е, хареса ми, но...
следващия път искам да прочета нещо силно и смазващо от теб, ок?
Ще ми бъде интересно да те видя в тази светлина... червената, дето гори като огън... огън от думи...

огъня може да предизвика пожар, а след пожара остава само прах и пепел. Не те ли е страх? От пепелта може да се роди феникс :)))

Че от какво? Да прочета нещо горещо ли? Обичам кипящите стихове...
А това за пепелта и феникса е клише.... твърде употребявано....:)))
Поздрав отново!

браво. успял си да нарисуваш картини със стиховете.
поне аз си го представих ясно.

ЕЙ,СТРАХОТНО Е!

:)) не знаех че е клише, аз пиша от две седмици, още не съм запознат с клишетата :)))
Отново мерси за поздрава

Мерси ще го гледам и после ще напиша стихотворен преразказ по него :)))

картини, картини, а чу ли самолета как се разби?

Това похвала ли е? Мерси

Дето се казва всичко ново, е добре забравено старо :))) Но явно нещо старо, не е било достатъчно старо за да бъде забравено :)))

.............
.............
под залез лазурен се къпе
върхът на скалата в лъчи

Девойка прекрасна седяща
с неземна една красота
.........
.........

Тази актриса играе и в новия ми филм в седмия куплет на същата сива скала
:)))

Явно е трябвала по-здрава къща, бе Радо. Иначе... вълците топлят през зимата. Ако се бяхте заловили я с градинка, я със събиране на корени и грудки, а не само да се гледате с диви пламъци в очите и пърхане под лъжичката, щяхте да оцелеете. Виждаш ли до какво води страстта...

Не знам какво ме прихвана на прекрасното ти стихотворение. Извинявай! :)))))

най-доброто сред инженерната поезия :)))

нямаше как и 12 куплета стигат, нямаше време да се събират тези разни корени и билки. Живота е миг, докато се обърнеш и е отлетял :)))

стига кокетничи, ами давай още, че ми хареса!!!

п.п. Хич не се шегувам - истина ти казвам - хареса ми!

такива картини се мяркат в съзнанието, докато падаш? Или пък, когато отлиташ след края? Ще видим някога.

с цената на всичко. Понякога и това е решение. Аз го приветствам. Усмихнат вторник!

Да давам още, ще давам що да не давам. Търпение само :))))

Картини:))) Може би някой художник знае :)))

Както беше казал ..... всички знаем кой
Времето е в нас и ние сме във времето :)))

Красиво и... логично, но не и за възрастта,в която сте "аз и ти". Само жестоката старост може да оправдае подобна постъпка! И все пак, признавам, запомняща се творба! Намеря ли време, ще продължа да се ровя из дебрите на Вашето творчество...

:))) Все пак всичко е художествена измислица и всяка прилика с действителни лица е случайна на каквато и да са възраст. Но "публиката" иска винаги "жертви", иначе не и е интересно :))) Творчество е силно казано, по скоро хоби.

безупрЕчност ...
интересна дума .
рядко я чувам )

Ще ми припомниш ли къде е :))) Римува се с вечност :))) и с човечност

Господ ти е държал ръката. Перфектен. Браво!

Приказка...

Някъде накрая на света
Някога бях твоята любима
Споделихме двама нежността
Във една измислена градина
Имахме си къща и море
Две липи и много морски миди
Бях стаена в твоето сърце
Нощем се превръщахме във риби
Дните отминаваха така
Пазеха ни волни бреговете
В тази непотърсена земя
С нас летяха само ветровете
Нашата любов бе тишина
Някак си щастливо изкована
А от нея звездна светлина
По вълните беше разпиляна
Свиреха ми твоите ръце
Очите ми попиваха безкрая
За тебе бях бездумното небе
Душата ми държеше във омая
Така живяхме хиляди лета
А после световете се взривиха
Навсякъде се пръсна тъмнина
И спомени следите ни покриха
Но идва време да се приберем
Отново да сме светли и високи
Съдбата си със скок да разберем
И корените си космическо-дълбоки
Оставам войн от светлина
А времето е моя вечна стража
Превърната в безценна синева
Аз приказката ни докрай ще ти разкажа.

14.02.2016г.
Елица

Blanc Faces – Fly
https://youtu/ItRgLtqw51s