Изгонени от Елисейските полета-
въплътени и дамгосани с раздяла-
два Ангела обитават таз планета
без същността им да е цяла.
Бяха Едно те на Небесата,
и бяха най-прекрасното от всичко съществуващо,
ала други  "Ангели " ги възненавидяха-
зарад обичта им чиста и щастието велико-
и ги представиха пред Съществото вовеки царуващо
като размирници- носители на всичко низко.

И паднаха от висините-
двама човеци в различни държави.
Не знаеха отде идат сълзите-
неспирен дъжд на отчаянието,
от който помръкваше земята-
и съд вилнееше, и далеко бе спасението.
Тъй кървава бе луната-
люде обезумяваха, започваха войни,
а двамата човеци просто плачеха...и плачеха...
от туй, че са разделени и сами.

Тъне пагубно светът във мрак.
Изминаха години- като столетия.
Ала за тая надежда, че ще се срещнем пак,
и отново Ангели с теб ще станем,
ще поръсим Вселената с божествен злак,
и два Ангела от всеки Ангел ще направят.

за двата Ангела...
Лично ми дойде силно и като прочетени мисли...
Благодаря

П.П. Хей'ка'Търи !!! това не е поезия от ваШШШта "Класика" от 2017-та... а Споделяне...
и пръста надолу си го заврете там дет шъ ви дойде МуууЗаРазбиране :-)