Спомени подреждах -

радост до тъги.

Промъкна се мечтата

и всичко опрости.

Пъзела оглеждам.

Получи се една,

свободна и щастлива,

мечтаеща жена.

Равносметка на крак…

Текат реки и пътища вървят,
небесното изпраща все усмивки,
мечти монети бавно се топят,
завивайки по хиляди отбивки.

Момиче бях, а после и жена,
ала хлапашкото у мен запазих,
в нелеката ми атомна съдба,
аз никого насила не прегазих.

Едно момче целунах във нощта
той стана моят страж по ред посоки
и днес той крачи с мене през света,
потънал във очите ми дълбоки.

Сега щастлива грея сред поле,
погребала илюзии от земното,
спокойно бие моето сърце,
прегърнало докрайно светлото.

11.02.2020г.
Елица

Лейди, хареса ми.
Избрах си първите ти строфи:
„Спомени подреждах –
радост и тъги…“
И това се получи при мен...
Дано ти допадне... :))
Сърдечни поздрави,

Ели

По пътя
По пътя вървях
без много да мисля.
Кръстопътят ме спря
и от мене поиска
за пътя да мисля.

Аз Фортуна избрах
без да му мисля.
Маргарита посях
край тръните близко
и чакам...
Моят път да ме поиска.