Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2015 05:54 - Приказка за тримата
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 5820 Коментари: 22 Гласове:
33

Последна промяна: 20.06.2015 06:07


ПРИКАЗКА  ЗА ТРИМАТА

И тримата бяхме различни. Твърде различни. И все пак бяхме приятели. И си останахме такива. Надявам се все още да сме такива.

 Първият – ще го наречем Поета, беше странна личност. Не му се работеше и не работеше, но и не мързелуваше. Твореше. Съчиняваше стихове и постоянно се влюбваше. Летеше в облаците за ужас на прекрасната си съпруга и даваше лош пример на своя син с постоянните си изневери и прекомерната употреба на алкохол. Стиховете му не се  публикуваха, той упорито отказваше да пише за социалистически успехи, строежи и бетон. Той пишеше за чувства, влюбеност и тръпка. Твърдеше, че вярва в Бог, но това едва ли беше така. Когато си пийнеше често цитираше Светото Писание, спореше доста убедително, имаше дар слово за тези неща и вярваше, че наистина вярва до този момент в който рухна.

Вторият – ще го наречем Младия, може да се каже, че беше една съвсем нормална личност. Той работеше, трудеше се неуморно, строеше, правеше планове и се косеше, когато не успяваше да ги осъществи, блъскаше си главата в стената и отново градеше. Ако го попиташ – Защо го правиш това, той неизменно отговаряше: “Как защо, за моето семейство, за моите деца.” Прекрасни разсъждения, нали? Но в непрекъснатия си стремеж да живее по този начин Младият не бе намерил време да създаде семейство и беше останал сам. Съдбата го нараняваше постоянно. От този свят без време си отидоха - сестра, майка, баща, вуйчо, дядо...  И той попадна в лапите на роднини, ламтящи за всичко построено от него – къщи, вили, имоти. А той си оставаше все така добър, не се оплакваше от съдбата си. Сравняваше живота си с описаното в романа “Гераците” и често съвсем сериозно ме молеше да напиша подобен роман  и за неговото семейство. Това така и не се осъществи. Аз все обещавах, но не се реших да го направя, а и едва ли можех да го направя. А той живееше скромно, често се запознаваше с приятни момичета, но не се обвързваше, въобще не употребяваше алкохол, но мечтаеше. За вярата му в Бог няма да говоря. Той вярваше, наистина вярваше, и това го крепеше до онзи момент, в който рухна.

Третият – Аз. Е, струва ми се, че за него би трябвало да се напише съвсем друга приказка.

Годините минаваха, нашата държава вече не беше същата, случваха се главоломни събития, но ние си оставахме същите. Често се събирахме, спорехме по много въпроси, четяхме стихове, бистрехме политиката, разказвахме си приказки, стигахме и до кавги, поетът все се заричаше да не пие повече защото вече не бил добре със здравето и жената го изгонила от къщи. Младият чертаеше нови планове, оплакваше се от високо кръвно и ни обясняваше как бил скъсал с поредната си приятелка. Накрая си тръгвахме всеки към своята стена. Поетът да търси скритият от самия себе си алкохол, Младият към получаването на поредната призовка за съдебно заседание по повод разделяне на имоти, а аз към своята си приказка.

Скоро се случи една поредица от събития, които аз отново ще нарека странни. Бях забелязал, че стиховете на Поета стават все по-мрачни, отчаяни и черни. Започнаха да бъдат публикувани, но това вече не радваше автора им. Ставаше все по-замислен и по-болен. Явно алкохолът го довършваше. Един ден ме извика в малката квартирка, в който се беше усамотил, наля ми чаша от неговата прословута водка (чист спирт с дестилирана вода) и ми подаде самоделно подвързана книжка. Каза ми:

- Това е за теб, Вал! Това е моята истинска стихосбирка, единствена и само за теб. Вземи я и си я чети вкъщи, а аз си отивам.

Тогава не разбрах къде си отива. Разбрах чак когато ми се обадиха от болницата, в която го бяха приели в доста тежко състояние.

Може би същия ден ме потърси и Младият. Той ме помоли да се срещнем з а да ми разкаже един сън. По това време беше с много здравословни проблеми – няколко хипертонични кризи, проблеми с очите, на хемодиализа.  Почти вече не можеше да вижда. Срещата ни беше пред една книжарница и след като ми разказа своя сън ме помоли да влезем в книжарницата, да намерим съновник и да му прочета какво означава неговия сън. Още като ми разказа съня си аз вече знаех какво ще прочета в съновника. Той беше сънувал как разрушава стара къща и се преселва в нова, чиста и бяла. Това подсъзнателно го беше разтревожило. Разбира се аз не му прочетох това което пишеше в съновника. Успях да му разкажа нещо с мои думи като съзнателно не прочетох думата “смърт”.

На другия ден и Младият бе приет в болницата.

Така и не успях да се видя повече с Поета. Получих само известието на неговата съпруга, че той не е вече между живите. Беше си отишъл, както ме беше уведомил. 

Още на другия ден побързах да посетя Младия. Той ме посрещна на легло, много блед, но усмихнат. И първият му въпрос беше:

- Вал, как е нашият поет? Добре ли е?

Останах като гръмнат. Та той не би трябвало да знае, че Поетът е в болница, още по-малко, че вече си е заминал. Просто нямаше начин да знае това! А той продължаваше:

- А аз съм добре, така казват докторите. Ще се оправя. Но ти ми обещай, като се оправя, да отидем да го видим, обещай ми...

И аз му обещах, не посмях да му кажа истината.

Тогава той измъкна изпод възглавницата две библии. Разказа ми как в отделението дошъл някакъв духовник и раздал библии. Моят приятел поискал две. А на въпроса защо му са две, отговорът бил: “Та аз си имам приятел. За него е !”

След няколко дни Поетът и Младият се срещнаха.

Сега те са там горе, отпиват, усмихват се и чакат.

От "Приказките на Вал"





Гласувай:
33



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Това май е приказка за различните, ...
20.06.2015 06:35
Това май е приказка за различните, Вал. Всеки е вървял към своята цел, доколкото му стигали силите, волята, желанията, предразположенията, разбиранията – или се носели по течението... до оня бряг. И са си отишли от Аза в момент, в който съдбата или волята Божия са решили. Азът е останал сам, но не трябва да тъгува – всички натам сме се запътили – трябва да е щастлив и благодарен, че ги е познавал!
Защо Бог събира различните – може би за да ги направи еднакви – равни в успокоението и щастието…после им дава по една чаша – да отпиват, да се тешат и да очакват приятелите си? Тъжно!
Хубава приказка, Вал!
Тази сутрин с тебе май сме се наговаряли:))))))))
Поздрави!
цитирай
2. pvdaskalov - * ! *
20.06.2015 08:19
С каква лекота прочетох тази твоя "приказка", Вальо!
И ако хората се делят на два основни вида - душеведи и душевади, ти си от първия вид.
И ако направим ново разделение - талантливи и бездарни, ти пак си от първия вид. Такива хора като теб аз наричам Човеци!
Слънчев уикенд и летен солстициум!
П и е р
цитирай
3. valben - Приказка за различните, казваш, Вени.
20.06.2015 09:40
donchevav написа:
Това май е приказка за различните, Вал. Всеки е вървял към своята цел, доколкото му стигали силите, волята, желанията, предразположенията, разбиранията – или се носели по течението... до оня бряг. И са си отишли от Аза в момент, в който съдбата или волята Божия са решили. Азът е останал сам, но не трябва да тъгува – всички натам сме се запътили – трябва да е щастлив и благодарен, че ги е познавал!
Защо Бог събира различните – може би за да ги направи еднакви – равни в успокоението и щастието…после им дава по една чаша – да отпиват, да се тешат и да очакват приятелите си? Тъжно!
Хубава приказка, Вал!
Тази сутрин с тебе май сме се наговаряли:))))))))
Поздрави!


А аз казвам - приказка за еднаквите. Въпрос на гледна точка, нали? Хареса ми твоето разсъждение относно останалия самотен Аз. Да, там горе сме равни, но не и тук. Днес е събота - ден за поезия и приказки. Така че едва ли може да има някаква уговорка. :)))
Поздрави!
цитирай
4. valben - Привет, Пиер!
20.06.2015 10:01
pvdaskalov написа:
С каква лекота прочетох тази твоя "приказка", Вальо!
И ако хората се делят на два основни вида - душеведи и душевади, ти си от първия вид.
И ако направим ново разделение - талантливи и бездарни, ти пак си от първия вид. Такива хора като теб аз наричам Човеци!
Слънчев уикенд и летен солстициум!
П и е р


Ей, бая ме измъчи с тази сложна дума "солстициум"! Все пак се досетих за 22-ри и разбрах пожеланието ти. Благодаря за твоите оценки, ама да знаеш - всички сме човеци. Малки, големи, различни, ама все сме си човеци. Поне такива сме създадени! А какво ще кажеш за тази категория - душевъди? Не знам защо това словосъчетание ми се измъти в главата! :)
Вал те поздравява!
цитирай
5. pvdaskalov - * ! * ! *
20.06.2015 10:12
valben написа:
pvdaskalov написа:
С каква лекота прочетох тази твоя "приказка", Вальо!
И ако хората се делят на два основни вида - душеведи и душевади, ти си от първия вид.
И ако направим ново разделение - талантливи и бездарни, ти пак си от първия вид. Такива хора като теб аз наричам Човеци!
Слънчев уикенд и летен солстициум!
П и е р


Ей, бая ме измъчи с тази сложна дума "солстициум"! Все пак се досетих за 22-ри и разбрах пожеланието ти. Благодаря за твоите оценки, ама да знаеш - всички сме човеци. Малки, големи, различни, ама все сме си човеци. Поне такива сме създадени! А какво ще кажеш за тази категория - душевъди? Не знам защо това словосъчетание ми се измъти в главата! :)
Вал те поздравява!

Не съм се сетил за нея. Учителите са душевъди! Ще се съгласиш ли с мен?
П и е р
(Пе Ве Душевъдов)
цитирай
6. pvdaskalov - * ! * ! * ! *
20.06.2015 13:19
Вальо, намери ми работа...
Още една производна има:
ДУШЕВОД
цитирай
7. valben - Стана интересно!
20.06.2015 13:47
pvdaskalov написа:
valben написа:
pvdaskalov написа:
С каква лекота прочетох тази твоя "приказка", Вальо!
И ако хората се делят на два основни вида - душеведи и душевади, ти си от първия вид.
И ако направим ново разделение - талантливи и бездарни, ти пак си от първия вид. Такива хора като теб аз наричам Човеци!
Слънчев уикенд и летен солстициум!
П и е р


Ей, бая ме измъчи с тази сложна дума "солстициум"! Все пак се досетих за 22-ри и разбрах пожеланието ти. Благодаря за твоите оценки, ама да знаеш - всички сме човеци. Малки, големи, различни, ама все сме си човеци. Поне такива сме създадени! А какво ще кажеш за тази категория - душевъди? Не знам защо това словосъчетание ми се измъти в главата! :)
Вал те поздравява!

Не съм се сетил за нея. Учителите са душевъди! Ще се съгласиш ли с мен?
П и е р
(Пе Ве Душевъдов)


Не съм очаквал, че тази дума ще предизвика такъв интерес. Да, може да се приеме твоето предложение. Вероятно е трудно да си душевъд, но има и такива, знам го това! И това е чудесно!
цитирай
8. valben - Пиер,
20.06.2015 14:12
pvdaskalov написа:
Вальо, намери ми работа...
Още една производна има:
ДУШЕВОД


защо ли пък тази дума (душевод) я асоциирам с Лета и Харон?
цитирай
9. eliana - Харесвам
20.06.2015 15:30
твоите приказки,Вал!
цитирай
10. valben - Привет, eliana !
20.06.2015 16:14
eliana написа:
твоите приказки,Вал!


Радвам се, че моите приказки ти харесват. Благодаря!
цитирай
11. aip55 - Такъв е животът, несправедлив и жесток!
20.06.2015 16:33
А дипломацията винаги е помагала в трудни моменти! Тъжно, но сдържано. Поздрав!
цитирай
12. valben - Поздрави и за теб, приятелю!
20.06.2015 16:59
aip55 написа:
А дипломацията винаги е помагала в трудни моменти! Тъжно, но сдържано. Поздрав!


Наистина, такъв е животът... Но да не бъдем тъжни!
цитирай
13. ivoki - РАЗПЛАКА МЕ ПРИЯТЕЛЮ ВАЛ. . . . . . ...
20.06.2015 23:58
РАЗПЛАКА МЕ ПРИЯТЕЛЮ ВАЛ...... МОИТЕ ВСИЧКИ /МАЛКО/ ПРИЯТЕЛИ СА ВЕЧЕ В ОТВЪДНОТО.........
цитирай
14. valben - Е, Иво,
21.06.2015 10:55
ivoki написа:
РАЗПЛАКА МЕ ПРИЯТЕЛЮ ВАЛ...... МОИТЕ ВСИЧКИ /МАЛКО/ ПРИЯТЕЛИ СА ВЕЧЕ В ОТВЪДНОТО.........


да не бъдем тъжни. Важното е, че сме ги познавали и си спомняме за тях.
С уважение от Вал!
цитирай
15. bliz - Имаш ...
22.06.2015 08:50
Имаш общи черти с твоите приятели. Разказваш ни тяхните истории, но има и неразказана част, която се отнася за твоите мисли, чувства, притеснения, страхове лично за теб. Разказа продължава с нашите предположения, в мислите ни, за теб и може ли да живееш спокойно след като сполетялото ги, може да почука и на твоята врата , а ти не знаеш- шега ли е, не е ли още рано...
цитирай
16. valben - Да, Блиц!
22.06.2015 11:36
bliz написа:
Имаш общи черти с твоите приятели. Разказваш ни тяхните истории, но има и неразказана част, която се отнася за твоите мисли, чувства, притеснения, страхове лично за теб. Разказа продължава с нашите предположения, в мислите ни, за теб и може ли да живееш спокойно след като сполетялото ги, може да почука и на твоята врата , а ти не знаеш- шега ли е, не е ли още рано...


Наистина си наблюдателна. Този път откри скритото изречение: "Е, струва ми се, че за него би трябвало да се напише съвсем друга приказка." Поздравявам те!
цитирай
17. makont - В дълбоки води си навлязъл.
22.06.2015 11:46
Приказката е прекрасна и коментарите също. Аз само се умислих, гонейки мечтите си и впрягайки таланта си, как съвършенно се венчаваме за самотата. Май всеки си умира сам, независимо дали е давал или е вземал. Поздрави!
цитирай
18. valben - Привет, makont !
22.06.2015 17:52
makont написа:
Приказката е прекрасна и коментарите също. Аз само се умислих, гонейки мечтите си и впрягайки таланта си, как съвършенно се венчаваме за самотата. Май всеки си умира сам, независимо дали е давал или е вземал. Поздрави!


Според мен водите не са толкова дълбоки, но всеки има свое право на преценка. Радвам се на внимателния ти прочит и оценка! Благодаря!
Поздрави от Вал!
цитирай
19. injir - И тъжно. И весело.
23.06.2015 08:24
И тъжно. И весело.
цитирай
20. valben - Както в живота, нали?
23.06.2015 11:23
Както в живота, нали?
цитирай
21. metlichina - натъжи ме... но и някак стопли сърцето ми...
23.06.2015 22:24
в този разказ си събрал почти всичко... живот, приятелство..
раздяла... всичко истинско..
цитирай
22. valben - Привет, metlichina
24.06.2015 14:32
Накара ме да се размисля. Дали истинското в този свят е малко, или много, или достатъчно? И дали ние самите сме истински? Ами продължавам да мисля?
Благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3507341
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031