Постинг
25.01.2013 10:33 -
Собствен Свят
Автор: radosslav
Категория: Поезия
Прочетен: 2862 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2013 10:34
Прочетен: 2862 Коментари: 8 Гласове:
35
Последна промяна: 25.01.2013 10:34
За тебе бях и ден и нощ,
и полъх нежен, и вятър лош,
и като скулптор те създавах,
а после в миг те разрушавах.
След туй парчетата събирах
отново аз те моделирах,
извайвах те във профил нов
подвластен на пореден зов.
По хълмовете с теб вилнях,
във бесни вихри те въртях,
след туй завързана на клада
душата ти опожарявах млада.
Аз пълнех чашите с мечтите
опиваха ни в страст разбити,
вървяхме боси по стъклата,
а ти държеше ми ръката.
Във син мастилен океан
ти бе сама и аз бях сам,
но в тоз безкраен кръговрат
ний имахме си собствен свят.
25.01.2013 Радо
Докато устните ти още са червени
Тъпата ни разболяваща здравна система......
Прочухме се! "Убийството" на Д...
Тъпата ни разболяваща здравна система......
Прочухме се! "Убийството" на Д...
докато се напасваме...
И все пак - светът си е ваш. Неповторим. Любим въпреки раните. Нали?
:)
цитирайИ все пак - светът си е ваш. Неповторим. Любим въпреки раните. Нали?
:)
искрен, вълнуващ...
цитирайСветът е за двама :)
https://www.youtube.com/watch?v=dvumEDnWs_E
цитирайhttps://www.youtube.com/watch?v=dvumEDnWs_E
mariniki написа:
искрен, вълнуващ...
Браво! Много ми допадна...
цитирайРадвам се, че мойто скромно стихотворение ти е допаднало
цитирайПоздравления, много е хубаво! :)
цитирайКакво мога да ти кажа.
цитирай